В английският град Саутхямптън от десетилетия съществува питейно заведение (или т. нар. на чист бъларски език “пъб”), в което посетителите се радват на езотични напитки с още по-екзотични имена – “Гандалф”, “Фродо” и други такива толкински имена. И точно тук е времето да спомена, че името на пъб-а е “Хобитът”. Просто собстеничката – някоя Стела Робъртс – харесва Толкин и е измислила интересен начин за да привлече посетители. Напомням, това става преди няколко десетилетия. Някой да вижда нещо странно и лошо в това? Нормален човек – едва ли. Появяват се обаче едни от онези чичковци, които искат да печелят пари от всеки и от всичко, криейки се зад удобните фрази, че имат права и никой не може да си позволи да им ги нарушава, защото те са дали ПАРИ – т.е. купили са си права! Става въпрос за продуцентската компания на на Сол Зенц, от чието име милата мисис Робъртс получава писмо, в което изрично пише, че компанията притежава правата върху всички имена и герои, свързани със Средната земя и я молят, да бъде така любезна, или да заличи от менюто си всички тези напитки с имена на “техните” герои или да плати сума, която милата мисис Робъртс едва ли е виждала през живота си, защото иначе я грози сянката на английската съдебна система във вид на глоба и затваряне на заведението.
Мило, нали? Сега е време да започнете да плюете.
Мисис Робъртс отговаря на писмото, че не може да промени привичките на свикналите с тези имена посетители и не е в състояние да заплати исканите в такива случаи лицензионни отчисления. Единствения възможен изход от тази ситуация мисис Робъртс вижда в затварянето на заведението. Като фон на тая неприята ситуация се появяват подкрепящите собстеничката на заведението, които създават в социалната мрежа Facebook страница, събирала скоро около 60 хиляди души.
И сега е време за красивата част от историята…
Добротата и човечността се появява с лика на двама големи английски актьори – Стивън Фрай и сър Иън МакКелън. Узнавайки за неприятната ситуация Стивън Фрай казва:
- Да си призная откровенно, понякога ме е срам за индустрията, в която работя. Каква безсмислена и нагла заплаха.
Известният британски актьор, писател и сценарист не спира само с коментара на ситуацията, а заедно съ своя колега сър Иън МакКелън събират необходимата сума и плащат на компанията на Сол Зенц, като по този начин спасяват заведението “Хобитът”.
- Аз съм просто удивена, – признава мисис Робъртс. – Те дори ми обещаха след завършването на снимките на Хобитът да посетят моя бар и да обърнат по няколко чашки”
Това е краят на тази история – напълно възможна и реална в сегашния свят. Единственото чудно и почти нереално е краят.
Прави ли го това обаче добър човек?
Добри хора ли сме, ако само си вършим добре работата?
Странно, а?
